Вацлав Клаус Що е европеизъм Превод от английски: Петьо Ангелов ЩО Е ЕВРОПЕИЗЪМ През последните години както в моята страна, така и в чужбина често ми се налага даговоря за европеизма, който възприемам като доминираща идеология в днешна Европа. Въпреки утвърдения вече плурализъм на мненията по множество въпроси, тази идеология практически напълно определя всички важни текущи събития в Европа благодарение наневероятната си сила, широкото си разпространение и опасната си простота. Тя насочвахората и определя съдбата им, дори и мнозина да се заблуждават, че са напълно недосегаемиза влиянието на каквато и да е идеология.Докато пишех последните три изречения, търсих дълго подходящи думи, които да изясняти уточнят мнението ми. Исках да кажа, че дори номиналната (т.е. формалната) свобода насловото, която съществува след окончателния разпад на европейските тоталитарни режими откомунистически и нацистки тип, не е достатъчна за един наистина открит диалог помножество въпроси, включително и за фундаменталния диалог за Европа.За съжаление не мога да кажа онова, което толкова ми се иска да заявя – а именно, че авторитаризмът в областта на идеите също си е отишъл без следа. Арогантният авторитаризъм на европеизма, който усещаме всеки ден, е една от дълбоко вкорененитехарактеристики на днешния етап на европейско развитие. За мен този арогантен авторитаризъм, съчетан с нетолерантната (и понякога напълно потъпкваща свободата)политическа коректност, представлява истинска разрушителна сила.Именно поради това днес се намираме на важен кръстопът – и това в никакъв случай не седължи на резултатите от миналогодишните референдуми за европейската конституция във Франиция и Холандия, както много хора смятат или се опитват да ни внушат. Тези референдуми бяха само пословичният връх на айсберга, съставен от много по-общи идълбоки проблеми, скрити под повърхността. С този текст ще се опитам да допринеса с нещоза изясняването на естеството на тези проблеми и на причината за тяхното съществуване.Ние трябва да търсим своя път в света на идеите. Дори човешкото общество в дългосроченплан да не е доминирано от конструктивизма, от диктата на богоизбран елит, а от постепеннаеволюция, от естествените и спонтанни действия на милиони хора, идеите все пак имат значение. Именно мислите, идеите и идеологиите много повече от моментния интересопределят посоката, в която се движим, както и целта, към която сме се запътили. Ето защоидеите, възгледите и амбициозните проекти, основаващи се на тях, са толкова важни. Ходътна събитията в Европа през последния половин век е най-доброто доказателство за това. Ието че аз си задавам въпроса: кои идеи, възгледи и идеологии са станали причина за този ход?През последните петдесет години Европа в никакъв случай не е била под властта на някойот „измите“, описвани в енциклопедиите (ние ще продължим да ги наричаме доктрини илиидеологии), защото всеки от тези „изми“ е само частичен и отразява само една страна отнашата сложна и многоизмерна реалност. Днешното мислене в Европа се основава на една по-широка, по-обща и очевидно хетерогенна доктрина, която аз наричам европеизъм. Тя има няколко важни отличителни характеристики. Европеизмът като конгломерат от идеи Както в речите си, така и в статиите и книгите си аз непрекъснато подчертавам – и го правядори още по-настойчиво след участието си в една вдъхновяваща конференция на групата„Нова Европа“ през януари 2001 г. в Лондон (вж. A. Rankin, „What"s Wrong with the EuropeanIdeal?“, New Europe, London 2000; авторът говори за европеизма и го разглежда като идеология от квазирелигиозен тип) – че европеизмът е конгломерат от идеи. Той представлява силно хетерогенна структура, но отделните му части не са изолирани. Теимат свои собствени, изключително важни и силни вътрешни взаимовръзки (всяка негова част влияе на другите и ги укрепва). Европеизмът е доктрина, която почти никой незащитава открито и поради тази причина той в никакъв случай не е очертан ясно, нито пък есистематично формулиран (на практика сериозно за него говорят само някои неговикритици). Не можем да цитираме статии или книги, в които да „прочетем“ какво еевропеизмът. Текстът на европейската конституция е един вид „обобщение“ на европеизма,но този извор в никакъв случай не е бистър, тъй като основната му цел е да замаже някои отважните характеристики и прояви на тази идеология.Критика на европеизма, разбира се, съществува, и може да се срещне в множествоиздания. Подобни текстове се публикуват систематично например в английския месечник„The European Journal“. Немалко неочаквани и провокативни идеи могат да се намерят вкнигата на Джон Лофланд „The Tainted Source: Undemocratic Origins of the European Idea“. Ощепо-достъпна е книгата на финия и внимателен американски наблюдател на събитията вЕвропа Джон Гилингам „European Integration 1950–2003: Superstate or New Market Economy?“(Cambridge University Press, 2003). Горещо мога да препоръчам и обхватната и в многоотношения революционна книга на Кристофър Букър и Ричард Норт „The Great Deception – The Secret History of the European Union“, издадена и на чешки през 2006 г. Дори и в тезипубликации обаче няма изрична полемика с европеизма като такъв.Връзките между различните компоненти на европеизма бяха осветени от Джон О"Съливанв неговата статия „The EU"s Usual Crisis“ (Quadrant, December 2005), въпреки че и той неговори пряко за тази идеология. Авторът обаче отбелязва успоредното съсъществуване натри измерения на европеисткото мислене: икономика, външна политика и интеграция. Тойправи предположението, че „онези, които приемат европейския социален и политическимодел, ще бъдат склонни да подкрепят ролята на Европа като „балансьор“ във външнатаполитика, както и наднационалния модел за европейска интеграция“ (стр. 39), и се опитва дадокаже, че взаимовръзките между тези елементи далеч не са случайни. Според него тези различни идеи „са съгласувани“, макар и да добавя, че става въпрос по-скоро за тенденции,отколкото за ясно очертани връзки (пак там).И аз бих казал приблизително същото. Според мен в този „конгломерат от идеи“ същосъществуват вътрешни връзки и именно те правят това обединение толкова силно. Порадитова и европеизмът събира под едно и също знаме хора със съвсем различен светоглед. Тенямат никакви общи позиции, но съпротивата срещу европеизма (волно или неволно тепогрешно я определят като съпротива срещу Европа!) за тях е богохулство. Това практическиги лишава от всякаква възможност да критикуват европейската идея. Боя се, че например вднешната чешка политика социалдемократите, християндемократите, гражданскитедемократи, та дори и комунистите приемат в една или друга степен идеологията наевропеизма, макар че едва ли някой от тях ще признае публично за някакви „приятелскивръзки“ с противника. Европеизмът е днешната метаидеология на Европа и за всичките си защитници той доголяма степен е „изваден пред скоби“. Някой може да приема или да не приема войната вИрак, да иска по-високи или по-ниски данъци, да харесва или да не харесва масиранотонаблюдение над гражданите, да е съгласен или не да се търгува с Китай, да поддържа или незадължителната регистрация на съжителството без брак и какво ли още не. Между всичкитези възгледи обаче, които на пръв път са напълно откъснати едни от други, все пак иманякаква връзка. Тъкмо тази връзка е основата, върху която е изтъкана метаидеологията. http://www.scribd.com/doc/92877980/%D0%A9%D0%BE-%D0%B5-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-%D0%92%D0%B0%D1%86%D0%BB%D0%B0%D0%B2-%D0%9A%D0%BB%D0%B0%D1%83%D1%81