Досега битката с цигарите се водеше основно в името на непушачите. С новите ограничения обаче европейските политици се втурнаха да защитават пушачите от самите тях и да се месят в живота им, пише Т. Екснер в "Ди Велт".

Европейският съюз предвижда не само изписването на по-големи предупредителни надписи по цигарените кутии, но и изтеглянето от пазара на определени видове продукти - например тънките цигари. И всичко това в името на здравето на човека, разбира се. Докато накрая остане един единствен вид цигара, чиято опаковка ще прилича по-скоро на отрова срещу вредители, отколкото на средство за доставяне на наслада.

Правилно, биха казали мнозина. Все пак вредата от никотина е доказана научно. Дори и авторът на тези редове - заклет пушач, си дава сметка, че пушенето е порок. Порок, от който принципно би могъл да си представи да се откаже един ден. Въпреки това, според него, новото решение на Европейския съюз по отношение на правилата за продажба на тютюневи изделия би трябвало да обезпокои дори и непушачите.

Оставете ни свободата!

Защо ли? Защото става дума за нещо повече от дима. Става дума за поставянето на граници на държавната намеса. Става дума за свободата на всеки човек - свободата за вземане на решения по отношение на собствения живот, собственото потребление и произтичащите от него рискове.

За разлика от забраните за пушене по ресторантите или на работното място, новата директива не е насочена към защитата на непушачите. Този път политиците са се втурнали да защитават пушачите от самите тях. Но не чрез просвета, а чрез забрани и дискриминация. Помните ли как навремето купуването на кондоми бе направо срамно? Не след дълго същото може да се случи и с покупката на цигари.

За политиците в областта на здравеопазването това е само началото. Според тях алкохолът заслужава същото отношение. А и захарта е сериозен вредител. Цигарите предоставят отлична почва за подхващането на този здравен политически поход, тъй като пушачите са междувременно малцинство, а аплодисментите от страна на непушачите изглеждат сигурни.

Обезобразената демокрация

Всъщност каква бе първоначалната задача на държавниците? Нима това не беше създаването на правила, които да улесняват съвместното съжителство на хората, както и да дават правна сигурност? Нима не трябваше винаги да се спазва основния принцип, според който свободата на отделния човек свършва там, където тя се превръща в заплаха за свободата, правото или здравето на общността? Да, това е основата на всяка демокрация, а и разумната разделителна линия между обществената и личната сфера.

Политиката, която обаче се опитва постепенно да отмести тези граници, би трябвало да буди скептицизъм - както у пушачите, така и у непушачите. Тъй като някой ден демокрацията ще се превърне в тирания на мнозинството.

АГ, ДПА, ДВ, Т. Екснер, Б. Михайлова/Редактор: М. Илчева

http://www.dw.de/%D1%82%D1%8E%D1%82%D1%8E%D0%BD%D1%8A%D1%82-%D0%B8-%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/a-16456347