Каменният рицар – Кръстоносните походи на Владислав III Ягело Varna Point 
http://varnapoint.wordpress.com/2013/10/28/kamenniqt-ricar-i/

“Каменният рицар – Кръстоносните походи на Владислав III Ягело” е част от поредицата “Варна през вековете”, която ще ви представяме. В нея ще ви срещаме с познати и непознати кътчета от Морската столица, ще ви запознаваме с тяхната история и ще се опитваме да разгадаем възможностите, които крие бъдещето им.

Махалото на варненския градски часовник отмерва времето… Секунди, минути, часове… С математическа точност извисява металния си звън над площада. Денонощно пулсира мощната кардиограма на времето. Отчита динамичния многообразен, пъстър живот. Все пак има място, където и то стаява дъх. Противно на всички природни закони кардиограмата му се укротява, а махалото му спира своя ход. Там – пред вратите на зелен парк някак нелогично кацнал между сиви жилищни, административни и търговски сгради. Там времето спира пред високата ограда на парка – музей “Владислав Варненчик“, място, което някога е било кърваво бойно поле. Тихичко пристъпва времето до дверите на голяма каменна гробница. В средата на малка каменна зала спи млад и красив крал. Облечен е в рицарски доспехи. Хората остаряват, но вкамененият момък е все така прекрасен – точно като в приказките. Загледаш ли се в него усещаш, че скулптурата диша, усещаш диханието на камъка. Близо до саркофага на каменния крал има стълби водещи към подземие с друга, още по-малка зала. Тя е тракийска гробница от IV век преди Христа. Строена е в чест на непознат местен владетел. Но него го няма. Даровете, с които е потеглил в последния си път също ги няма. Празно е също и в саркофага на младия рицар. Там няма и тленни останки. Всъщност никога не ги е имало. Тук, под камъка има само история. Историята за смелостта на младия, двадесет годишен рицар – Владислав.

Владислав е роден на 31 октомври 1424 г. Десет години по късно – през 1434 г. става наследствен крал на Полша. В деня на раждането му, неговият баща – полският крал Владислав II Ягело е на 72 години, а майка му София, която е от древноруски княжески произход е на 17 години. След като десетгодишната глава на момчето е украсена с полската корона, следва тежестта и на още една.

През 1440 г. между Полша и Унгария се сключва уния, по силата на която момчето получава и унгарската корона. Пред Владислав стои тежка задача. Той полага рицарска клетва пред папа Евгений IV да брани християнството. Задачата му не е лека. Трябва да обедини силите на двете кралства срещу нашествието на отоманските завоеватели, чиито апетити нарастват все повече след превземане на Балканите. Те отправят разрушителните си нашествия срещу Влашко, Трансилвания и Унгария. Под егидата на папата християнският свят се събужда за съпротива.

Кръстоносната идея възкръсва отново. Армия от поляци, унгарци, сърби, бошнаци, хървати, чехи и българи се събира под ръководството на смелия трансилвански войвода –Янош Хуняди, който предлага нова тактика за нападение. С бързи настъпателни действия трябва да се проникне в Одрин и да се парализира противника неочаквано. Първият поход на младия крал Владислав и властния военен стратег Янош Хуняди започва в студените есенни дни на 1443 г.

Днес от портретите и скулптурите във варненския музей редом до нежните, почти юношески и топли черни на младия Владислав към посетителите се стрелва острия поглед на суровия воевода Янош. Дори и от камък, дори и сега, сянката му вдъхва респект.

Той е роден в унгарско благородническо семейство. Смята се, че от страна на баща си – Вайк, произлиза от влашката воеводска династия Басараб. Според друга мълва е биологичен, но незаконен син на унгарския крал Сигизмунд. Майка му – дъщерята на унгарски благородник е омъжена по-късно за Вайк. Янош Хуняди има светкавична, смела и бърза кариера. Служи на сръбския деспот Лазар, след това е в свитата на Сигизмунд в Италия, а по време на хуситските войни се бие в Чехия. По време и на двата кръстоносни похода на Владислав, той е негов военен стратег. Това е малка част от победоносна биография на трансилванеца. Хуняди създава военна организация, тактика и стратегия, която за седемдесет години напред спира османското нашествие. Турците бързо разбират, че трябва да се страхуват от него и го наричат – “Проклетият Янко“.

В похода към Балканите през 1443 г. той разчита на изненадата. Есенно-зимните сражения са обичайни през тази епоха, а освен това главнокомандващият – Хуняди не обсажда всяка крепост, защото иска да изпревари съсредоточаването на пълните турски военни сили. Той завзема Крушавац, Ниш и Пирот, а във най-значителното сражение в долината на Морава удържа блестяща победа.

Крал Владислав освобождава София. Под въздействие на победите балканските народи също се раздвижват. Босненци, албанци, сърби и български въстаници се присъединяват към лагера на християните. Междувременно султан Мурад II пристига в Европа и укрепва проходите водещи към тракийската равнина. Сред християнската армия избухва чума по конете. При необичайно тежката зима, Хуняди не приема риска да продължи похода. По време на отстъпление на войските турците са разбити още два пъти. Дългият поход не само носи голяма плячка, но показва, че османлиите могат да бъдат победени. Мурад II подписва десет годишен мирен договор. В него Сърбия и Влахия запазват независимостта си, а Унгария печели редица стратегически пунктове.

Това споразумение обаче не носи разрешение на конфликта, който само след броени дни пламва отново. Папа Евгений IV изразява недоволството си, опасявайки се, че проникването на османците застрашава господството му. Назначения от него легат – кардинал Джулиано Чезарини принуждава младия крал да се закълне, че ще поднови похода. Чезарини настоява, че по-ранната му рицарска клетва обезсилва всички сключени по-късно договори с неверниците. За да защити владенията си и предотврати по нататъшни настъпления на исляма към християнския свят, римският папа провъзгласява нов кръстоносен поход. Кардинал Чезарини планира и нова християнска коалиция, в която галерите на папата, Венеция и на боргундския херцог Филип Добрия да затворят проливите, тъй като голяма част от войските на Мурад II са в Мала Азия. В този момент турците имат сериозен конфликт с караманския емират на източната си граница. Целта на християнските флотилии е да изненада тила на турците.

На 10 август 1444 г. Владислав издава заповед за сбор а войските. На 1 септември двадесет годишният крал потегля от столицата Буда към България начело на малка шестнайсет хилядна армия. Кръстоносната армия се движи по поречието на Дунав към Оршова, където се обединява със силите на Янош Хуняди, след което преминаване във Влашко. Появава се и нов съюзник – влашкият владетел Влад II – Дракула.

За историците остава спорен въпроса до колко във вените на Влад тече българска кръв. Това е твърде вероятно. През 1436 г., Влад II става владетел на Влашко и се установява в столицата си Търговище намираща се и днес в румънска територия. Той е бил удостоен от унгарския крал Сигизмунд с рицарския орден на Дракона. От тук идва и прозвището му – Влад Дракула. През 1443 г., година преди драматичната развръзка на втория кръстоносен поход на Владислав, Дракулът е принуден по политически причини да даде за заложници на султана двамата си по малки сина – Радо и единадесет годишният Влад, който е бъдещият Влад III – наричан още от летописците си със страховито име Влад Цепеш. В драматичните есенни събития на 1444 г. Влад II Дракула пресича Дунав с лодки и се среща с предводителите на кръстоносната армия – Янош и Владислав. Според него войската им била твърде малка и времето било неподходящо. С такава армия султанът ходел само на лов. Посъветвал съюзниците си да прекратят похода за да се подготвят по-добре. След като Влад Дракула не успява да ги разубеди им помага, като им предоставя 4000 бързи и леко въоръжени конници, начело на които изпраща своя най-голям син Мирчо. Три години по- късно Мирчо и баща му са измъчвани и убити от влашките боляри по изключително жесток начин. Одрани са живи.

Години по-късно Влад III, така наречения Цепеш се завръща озлобен от издевателствата върху него из турските дворци. Проливайки болярската, предателска кръв си връща бащиния трон и внася жестоки и железни закони в земите си. Свидетелствата за стотиците набити на кол турски войници по негова заповед, както и болезнената му наслада към мъчения, са реалната истина, върху която Холивуд изгражда мистичната легенда за безсмъртния вампир Дракула.

През 1444 г. християнските войски завземат едно след друго турските укрепления по Долен Дунав – Железни врати, Видин, Оряхово. Изпепеляват предградията на Никопол. Към кръстоносните войски се присъединяват българи. Войските на Владислав продължават напред и превземат успешно всички български градове – Стан, Шумен, Мадара, Провадия. За всички крепости се водят битки, някои от които изключително тежки и продължителни. Повечето от крепостите са разрушени след превземането им, за да се защити тила на християнската армия. Такива опустошителни разрушения Янош Хуняди провежда и по време на първия си поход през 1443 г.

Докато кръстоносния поход напредва през българските земи, начело на османската империя застава нов султан – дванадесет годишният Мехмед II. Седмици по-рано неговият баща – Мурад II се оттегля в отшелничество. След като във Одрин пристига веста за нарушаване на мирния договор, Мурад нарушава уединението си и се връща в столицата Одрин. Той успява да прехвърли тайно анадолските си войски от Мала Азия на Балканите с кораби на венециански и генуезки търговци. Мурад II използва най-великото човешко оръжие – златото. Търговците – собственици на галери са щедро възнаградени. Така голямото обещание на папата – да спре войсковия турски поток от Мала Азия остава неизпълнено. Към анадолските си войски султанът добавя и европейската си шейсет хилядна армия. Добре въоръжен и с многократно по-голяма армия се отправя на север, за да посрещне кръстоносците и да ги спре преди да са стигнали до Одрин.

На 9 ноември 1444 г. вечерта двете вражески армии се срещат във Варна. На следващия ден – 10 ноември в морския град се разразява една от най-кървавите, тежки, драматични битки. Заедно със залязващото слънце угасва и животът на младия рицар Владислав. Угасва мечтата за освобождение в земите ни. За България идват вековете на робството.

 

Автор: Екатерина Митева

Снимки: “БГ История” (ТВ “Черно море”)

„Свидетелствата за стотиците набити на кол турски войници по негова заповед, както и болезнената му наслада към мъчения, са реалната истина, върху която Холивуд изгражда мистичната легенда за безсмъртния вампир Дракула.“

1890 година известният нам ирландски писател Bram Stoker се среща със унгарският професор Arminius Vambery, който му разказва легендата за румънския владетел Vlad III. Drăculea (Drakula) от този характер Стокер преражда във романа си като вампирът Дракула. Стокер работи седем години върху този роман, докато на 18 Май 1897 година го побликува и Фигурата „Граф Дракула“ става с него известна... Холивуд се намесва значително по късно с този характер в обществото. Дори първите филм за Дракула са направени от Универсал Студиос 1930-1931г.